Въведение:
Минаха години от последното нещо ,което написах и публикувах.Много време,много натрупана опитност в една или друга насока,много различни възгледи с една дума "много" (може би прекалено много).
Публикация ,че бъде дълга и ще препуска през различните идеи ,които се вървят в главата ми
затова тези ,които нямат време или желание могат с напълно чиста съвест да спрат тук.
За какво ще си говорим:
Ще си говорим за едно добре старо.От мен ,от Вас ,всъщност няма никакво значение от кого.
Няма да Ви кажа абсолютно нищо ново за повече от вас освен може би моя променен мироглед.Имах време да подредя мислите ,идеите и приоритети си сега ще си споделя без каквито и е претенции ,че някой ще научи нещо от написаното. В интерес на истината то би могло да бъде напълно излишно и ненужно.
Ще си говорим още за мен.За пътя ,който извървях през последните 4 години за нещата през които минах в личен план(нещата ,които повлияха да преценката и погледа ми над нещата).За хората,авторите,ученията,принципите ,които ми помогнаха да сложа всичко в главата си на мястото му и за тези ,които ми помогнаха да намеря краката си докато бях заровен в главата си.
Ще си говорим и за вас.Ако намерите себе си в някой от редовете ,които ще прочетете по-долу.
Може би доста от вас са стигнали до сходни заключения за себе си и практиките си. Всъщност както вече казах нещата за които смятам да говоря изобщо не са неща ново и са известни на хората от хиляди години ,така че нищо не пречи да намерите фрагменти от собствените си мисли в моите.
Защо? :
Спрях да пиша защото сметнах ,че няма смисъл.Смятах ,че няма какво да кажа и ,че няма на кой да го кажа. Смятах ,че съм се изчерпал ,а и хората "не заслужават" да хабя от времето,ресурсите и личната си сила(било то физическа или психическа такава) за да се опитвам да им дам информация ,която те така или иначе не искат. Смятах и ,че най-вероятно вече съм се изчерпал.
Мина време нещата се уталожиха. Не бих казал ,че съм сгрешил ,просто по-скоро настъпи правилното време за да се случи отново. Тези публикации помагат на мен помагат за личното ми израстване и развитие.Помагат за структурирането на мислите и идеите ми ,а ако имам късмет биха помогнали и на някой друг. Ако трябва да бъда искрен вече не държа на последното.
Защо тук? :
Това е блогът ,който преди близо 3 години направих за спортния клуб с който се бях захванал.
Тогава идеята на нещото беше малко по-различна и това ,което трябваше да четете тук трябваше да е от малко по-различно естество. Уви нещата се менят ,както обичам да казвам и ето ме сега в малките часове на нощта с чаша чай пишейки тези буквички.
След като идеята на клубът се промени тотално смятам блогът за най-удачното място да публикувам нещата ,които може би ще четете от тук нататък. Целта му винаги е била лично развитие а ние ще си говорим именно за това.
Кой съм аз?:
Мина доста време затова смятам ,че ще е удачно да се представя.
Казвам се Иво и ходя по пътя си какво всички от вас(няма вече гръмки имена и прякори хехе).
Може би единствена разлика между мен и повечето хора е ,че аз го правя съзнателно(каквото и да означава това).На времето носих с гордост прозвището "трейсър" и обичах да изтъквам ,че тренирам паркур.- Вече не. - Първо защото не съм ,а след това защото не е нужно ,но повече за това ще разбере ако имате търпението да стигнете до същинската част на това ,което искам да споделя.Обичам да чета ,обичам да уча нови неща ,обичам да се развивам.
Аспектите са много: интелектуално ,метално ,психофизически - общо взето всичко ,което може да допринесе за личното ми развитие.
Добре забравено старо.
Катарзис!
Взрив ,разруха и сриване на всичко до основи.Всичко това само за да може човек да гради.Всъщност принцип на който е базирана цялата вселена.Всичко е създадено от разрухата на предното.Самата вселена, животът ,който трябва да бъде отнет за да се даде възможност на друг да продължи ,цивилизации ,които падат за да издигнат нови на тяхното място. Рим бивайки изгорен до основи само за да се върне два пъти по-голям и по-могъщ. Шао Лин разрушаван до основи не веднъж само за да се превърне в легенда.
Всичко трябва да бъде разрушено до последната тухла ,за да може от пепелта да се издигне нещо много по-съвършено ,много по-цялостно ,много по-истинско и много по-добро от предното.Естествен шаблон ,който съществува и се следва от милиарди години.
Повторението е майка на знанието е казал народа. Смея да твърдя ,че това е напълно вярно и ,колкото по-често се връщаме назад толкова по-добре за нас самите.Помните ли преди време всъщност не чак толкова отдавна ,когато техника не беше ,чак толкова развита все още играхме си на електронните игри на които нямахме опция да записваме прогреса си и всеки път когато сбъркаме и загубим ,трябваше да започваме играта от нейното начало.Всеки път обаче ставаше все по-лесно и по-лесно защото знаехме какво следва ,натрупвахме опитност знаехме какво да очакваме. Това беше доста елементарен пример ,но за сметка на това доста ефикасен и лесен за асимилиране такъв. Вървенето по-пътя е абсолютно същото нещо сгрешиш ли трябва да се върнеш назад за да поправиш грешката си.Натрупваш опитност ,ставаш по-добър ,по-силен ,по-мъдър ,по-бърз ,по-... .Понякога е добре сам да поглеждаш назад и да организираш тази своя натрупана опитност да използваш нейната есенция.
За това катарзиса е хубаво нещо когато всичко ,което си изградил се срути в краката ти и нямаш нищо какво да направиш освен да стоиш и да гледаш отломките на живота ти и това не е метафора защото всичко ,което сте изградили е заплатено буквално с животите ви.Гледайки руините осъзнаваш ,че ти си този ,който трябва да изчисти да намери парчета ,които все още са годни за употреба и да им намери място в новия пъзел ,който е започнал да подрежда.
Да отнема време.Да трудно е.Хората го приемат по различен начин,изживяват го по различен начин ,а някой не го приемат изобщо и се предават тук.
Казвал съм го и преди никой не е обещал ,че катеренето на планината ще е лесно.Напротив всички знаем ,че ще е точно обратното.Ще е стръмно ,терена ще е труден ,ще е студено или пък много топло ,раниците ще тежат ,ще падат мъгли ,ще ни вали дъжд. Имаме избор или продължаваме използваме опитността си от вече извървяния път или сядаме ,спираме и...ами да си го кажем направо - Умира ме.
Имах възможността да изживея своя личен катарзис (на този етап поне) в доста комплексен вид.Не съм го искал ,не бях доволен ,опитах да "реша проблема" по възможно най-грешните начини.Успях да срина всичко в личен ,социален ,психически ,физически ,метален и социален план.Ударих дъното със сила и издълбах кратер.Най-страшното беше ,че в кратера ми харесваше.Нямах нито желанието ,нито силата да изляза и започна от ново да се катеря.Стоях си в развалините и отломките и продължавах да чупя ,какво беше останало за чупене.
Покопах още малко надолу.Отне ми близо година за да мога правилно да осъзная ситуацията ,да преразгледах подхода си и да започна отново да градя.Буквално не разбрах какво ме удари ,разрухата беше колосална след нея пък последва не малко доза самоунищожение за накрая евентуално да започна отново да трупам.
Опитността ,която придобих се оказа невероятно безценна за мен и моето лично развитие.Багаж ,който ще ми е само от полза за пътя пред мен.Багаж ,който мога да облека и нося като броня и да използвам като оръжие.Другата страна на монетата е ,че такива неща оставят белези. Дълбоки белези.Белези ,които дори тези ,които търсят съвършенство ТРЯБВА да носят с гордост.
Може би тук е моментът да благодаря на всички хора ,които срещнах пътя си и които ми подадоха ръка ,когато ми идваше стръмно ,както и на тези които ме бутаха и дърпаха и правиха пътя ми по-труден.И двете групи само ме направиха по-силен ,за което им благодаря.Първите няма да ги споменавам поименно защото не е нужно те знаят кои са и ако смята ,че имената им трябва да се видя публично имат пълната свобода да го направят сами.А тези ,които смятат ,че попадат във втората група значи най-вероятно е така.Невинните остават спокойни само виновните изпитват угризения нали така?
Пътят напред:
Голяма част от годините ,които прекарах в лично развитие си бях поставил рамки и ограничения въпреки ,че практикувах нещо ,което теоретично проповядват свобода.
Това вече е история приключих с заниманията си в тази насока.За първи път го казвам публично не практикувам вече паркур и фрийрън не участвам в развитието му тук или където и да е не съм част от това общество.Оказа се преходност минах през този етап.Накрая остава опитността работа с хората движенията ,идеологията.Взел съм това ,което работи за мен ще продължа да се движа ,ще тренирам на вън ще тренирам и тази и онази гимнастическа зала.Запазвам психофизическите качества на дисциплините и двигателната им култура ,но няма да се ограничавам със тях като системи нито ще им отдавам някакво голямо значение като цяло.
Продължавам да отдавам голяма част от времето си на източните техники и практики. Ци гун ,Йога ,Винг Чун ,както и източните учения които вървят с изброените неща- будизъм ,даоизъм, конфуцианство- Въпреки ,че практикувам главно Винг Чун не се ограничавам и в бойните практики като цяло тренирам всичко до ,което успея да се докопам.Китайско ,филипинско ,бразилско ,работа с оръжия (хладни предимно).Лостове , фитнес ,силово кондиционални тренировки с тежестта на тялото и изометрия.
Смятам ,че предоставената до тук информация е напълно достатъчна за едно начало,скоро ще има нови публикации в които ще обърна по-детайлно внимание на горе изброените хора,новата ми опитност с хранителни режими (нещо напълно ново за мен) както и менталната и психическа страна на моите занимания.Ще си говорим за хора като Карлос Кастанеда ,Пол Екман ,Хорхе Букай и други чиито идеи са ми харесали.
